Да се научиш да учиш (може да е болезнено, но) е достойно.
автор: Анжела Мадалена
Здравейте всички, аз съм Анджи, от фондация “Опън Спейс”, и работя по проекта “Freedom of Hate Speech”.
Напоследък се представям така толкова често, че вече ми стана навик.
И все пак какво означава това за мен? През по-голямата част от живота си бях ентусиазиран участник в борбата за правата на жените и движенията на LGBT общността, но това е първият път, когато моята позиция в областта на социалните права не е само нещо лично, а е работа.
Да работя по проекта “Freedom of Hate Speech” e различно.
В началото беше наистина трудно за мен и сега ще ви разкажа историята на моята собствена промяна:
Като оставих настрана езиковите трудности, с които се сблъсках в първите мигове, принудена да изразя себе си на английски, принудена да оставя зад себе си всички цветни метафори на моя любим италиански, научих един важен урок: начинът, по който се изразявате е толкова важен, колкото и нещата, които искате да кажете. Но как всъщност го разбрах?
Това беше по време на една от срещите на нашата група, доброволци от ЕДС, а също и български доброволци. Всички ние бяхме разделени в малки групи с “мисията” да произведем нещо конкретно по темата “No Hate Speech”.
Моята група избра да създаде Фейсбук страница и я озаглави: “Inclusion begins with I“. Наистина интересна тема за това как да бъдеш включен в нашата среда и общество, проблемите, които могат да ни попречат да се почувстваме част от нея и разбира се, за това как караме другите да се чувстват.
Създаването на самата страница беше лесно: аз се занимавам с журналистика и творческо писане почти през целия си живот, а едно от момичетата в екипа, Шамуса, е истински магьосник с програмите за графична обработка Photoshop и In-design.
Проблемът, за първи път в живота ми, беше съдържанието: трябваше да променя напълно стандартния ми начин, за да променям съзнанието си според темата.
Никога преди това не бях прекарвала толкова много време в мисли дали и как би било по-добре да намеря някакви синоними на думите, които използвах. Това беше моментът, в който разбрах, че използвам много метафори, свързани с войната и колко цинично наистина звуча.
Като младо пънк момиче в гимназията имах проблеми с “омразата” и най-вече имах проблеми да се впиша в собствената си среда. Така че темата по някакъв начин е свързана с моя собствен опит. Все пак сърцето ми ме спираше да не участвам всеки път в разправиите свързани с дискусиите за публикациите на страницата.
“Хайде”, чух вътрешното си аз да казва: “Не съм тук, за да се прегръщам с някого”.
Работейки върху това и слушайки другите членове на моята група, най-накрая видях цялата ситуация в друга светлина: да помогнем на хората, според малките ни възможности и влияние, не е просто да “погалим” някого. Да, аз съм намерила пътя от тъмното ми място сама, но това не означава, че не мога да помогна на хората да се чувстват дори и малко по-добре. Това беше важен урок за мен, да стана по-толерантна, да имам повече търпение и да се опитам по-усърдно да разбирам различните гледни точки.
Сега съм щастлива, че съм била част от този проект.
Създаването на страницата и предизвикателството да се справя с нея, ми помогна да открия друга страна от своята личност.
Помогнах на себе си, докато се опитвах да помагам на другите и трябва да ви кажа, че се чувствам добре.
Сега страницата е отговорност на друг, но се радвам, че участвах в нейния “израждащ” момент.
Каня ви да я посетите във Фейсбук заедно с другата за стереотипния произход и постоянството в обществото, създадена от другите двама талантливи стажанти от фондация “Опън Спейс”: Пламен и Роси. Те създадоха наистина силна, добре изглеждаща и любопитна страница за стереотипи, докосвайки темата с невероятен стил.
Посетете и двете във Фейсбук. Те са само проекти, но за мен лично представляват голям урок в живота.
Надявам се да не звуча твърде драматична, но бих искала да ви развеселя с един от любимите ми цитати: “Единственото страшно нещо в живота е самият страх”. Така че, не се страхувайте и просто опитайте нещо ново: това ще ви направи по-добра версия на самите себе си.
“Блогът на Анджи” е рубрика водена от Angela Madalena (Italy)
част от проектът ни “Свобода на речта (на омразата)”. Финансира се по порграма “Еразъм+” на Европейски съюз,
Kлючова дейност 1: Европейска Доброволческа служба и тренинг курсове.
Национална агенция за България: Център за развитие на човешките ресурси
